Пътната ярост – диагноза или характер? Articles - Auto News

Ако сте забелязали, много хора често се променят, когато седнат зад волана. Нормален и общителен човек буквално се превръща в чудовище, засипващо останалите участници в движението с ругатни. Защо се случва това? В Западна Европа и САЩ явлението Road rage (пътна ярост) е обект на анализ от страна на големи институции. Този израз се появява в САЩ през 1987 г. Пуснат е в обращение от радиоводещ в ефир. Дори през 90-те съществува идеята той да се регистрира като медицински термин. Ще се опитаме да систематизираме най-общите положения и причини за агресия и да ви посъветваме как да я избегнете.
Анонимност
Пешеходците не си разменят псувни, когато се разминават. Но когато сте в колата си, вие се чувствате сам, анонимен и защитен от останалите. Така че започвате да си позволявате повече неща. Скрити зад стъклата на автомобила си, почвате да се държите по-безотговорно. Ако ядно мърморим под носа си, няма проблем, но ругатнята на висок глас и при отворен прозорец неизменно води до конфликт. В големите градове анонимността нараства. Ако сгафите в провинцията, всички ще научат.
И колкото по-голям е автомобилът, толкова по-защитени се чувстваме в нашия микросвят. Още повече че сам по себе си автомобилът е един от най-мъжествените символи. И когато се натъкнем на ситуация на пътя, даже може и да ни се стори, че пешеходците нарочно се влачат, и да отворим прозореца... Кавгата започва.
Чувство за справедливост
Какво се случва, когато станем свидетели на безнаказано нагло нарушение? В повечето бели страни този проблем е поет от гражданите. Още си спомням при първото ми влизане в Швейцария с автомобил думите на опитния ми колега: „И сега – плътно по правилника, защото тукашните звънят в полицията и докладват“. Това е добра схема, но при нас, от една страна, често негласно сме обединени „граждани срещу властта“, а от друга – никой не се доверява на полицията.

Задръстванията
Нарушенията не са единствената причина за конфликти на пътя. Задръстванията също се нареждат в челните редици на дразнителите. Загубата на време, закъснението за работа или среща наистина изнервя. Какво се случва, когато висим на колоната от коли и сме зад огромен автомобил, от който нищо не виждаме, или някой се тутка на светофара? „Хайде, ма овцо, не видиш ли, че е зелено?!“, е често използвана реплика. А когато след половин минута сме на „поул-позишън“ овцете за останалите сме ние.

Надценяване
Липсата на обективна преценка на собствените ни сили е сред главните причини за раздразнението ни. Съществуват две области, в които мъжете никога не се признават за некомпетентни – шофирането и секса. Това са думи на Стирлинг Мос. Проучване от световен мащаб показва, че повечето водачи се смятат за „над средното ниво“. „Пак някакъв идиот отпред се влачи“, ако това ви звучи познато, не е зле да към себе си да бъдете също толкова критични, колкото и към останалите.

Пътищата
Психологията не се отнася само до шофьорите. Ако улиците са широки и без дупки, вероятно няма да се ядосвате, но ще карате по-бързо и ще изпреварвате. Ако се влачите, за да си пазите джантите и да заобикаляте дупките, вероятно ще псувате.
Производителите
Самите реклами на дадени марки са доста агресивни и провокират съответното поведение. Мутрите отдавна са демоде, а луксозните марки Mercedes, BMW и Audi, асоциирани с въпросната група у нас, вече имат по-зрял имидж и ако сте забелязали, напоследък ги управляват все по-възпитани шофьори. Мен лично ме е пропускала S-класа със затъмнени стъкла.

Как да излезем от положение
Най-добре е да игнорирате нервните прояви на пътя и максимално да избягвате конфликтите. Не се опитвайте да се доказвате. В действията на „джигитите“ обикновено няма никаква логика, така че дори не започвайте спор. Няма смисъл да си разваляте настроението. По-добре се ръководете от максимата: „Дай път на глупака“. Въпросът е доколко темпераментът ви ще издържи. А ако всички се ръководим от формулата „Разбери, пропусни и помогни“, улиците и магистралите ще станат едно наистина безопасно място.