На 23 януари 1951-а Daimler-Benz подава патентна заявка за защитна част на купето, обграждаща зоната на пътниците, снабдена отпред и отзад с деформируеми зони на конструкцията. Автор на изобретението е инженер Бела Барени, а патентът с номер 854 157 е одобрен след година през януари 1952-а.
Бела Барени е роден в Австро-Унгария в 1907-а, а напуска белия свят на 30 май1997-а година. През август 1939- постъпва в конструкторското бюро на концерна Daimler-Benz AG в Зинделфинген. Смелите предложения на унгареца предизвикват, обаче сериозно неразбиране в ръководството. Сред предложенията на Барени е кормилно устройство, което поема излишната кинетична енергия при удар, система за самостоятелно връщане на чистачките в хоризонтално положение след изключването им работа. Инженерът ту получавал одобрение на идеите си, резултатът от които би могъл да се използва след 15-20 години, ту не, което го карала често да мисли за отваряне на собствено независимо изследователско бюро.
През 1945-а и 1946-а той самостоятелно създава модели на коли със защитна клетка в конструкцията, наричайки ги екзотично - за шестместен автомобил Terracruiser, а за триместен Concadoro. Днес Бела Барени често е наричан баща на пасивната безопасност, а през живота си надареният инженер е получил над 2500 патента.
Първият сериен автомобил, в който е приложен патента на Барен е Mercedes-Benz 220, 220S и 220SE серия W111 от 1959-а, известен още като Heckflosse - с плавници отзад. Носещите елементи на купето имали различна твърдост, благодарение на което енергията на удара се поглъщала от деформациите, а геометрията на пътническото пространство оставала непроменена - принцип, без който не може да види конвейера днес никой съвременен автомобил.
There are no comments yet. Be the first one to express yourself!