Рали асът Димитър Илиев слага край на кариерата си Articles - Auto News

Рали пилотът Димитър Илиев, определян понякога като „българския Себастиан Льоб“, официално обяви, че слага край на активната си състезателна кариера. Пред АUTO BILD България Илиев сподели, че ще продължи да кара, но в отделни надпревари, и то само за удоволствие. В последния си сезон шампионът нямаше основен спонсор и в голяма степен покриваше високите разходи за ревизията на своята Skoda Fabia S2000 сам. Освен осемте национални титли в актива си Димитър има записани и два сезона в Световния рали шампионат (WRC и JWRC, съответно през 2002 и 2003 г.). Неговото 2. място в гр. N на асфалтовото рали „Корсика“ през 2002 г. се смята за един от най-големите успехи в българския автомобилен спорт изобщо. Илиев е единственият българин, записал две победи в рали „България“ (през 2007 и 2012 г.). Заедно с баща си Владимир Митко е преподавател по моторспорт в Националната спорна академия „Васил Левски“ и в частната школа за безопасно и спортно шофиране Safety Driving Academy. Кариерата си започва преди близо 20 години и в началото й прави толкова много катастрофи, че никой не вярва в успеха му като състезател. Повече за най-интересните моменти от кариерата на пилота ще откриете в нашата галерия. Защо реши да се откажеш от спорта?Искам да уточня, че се отказвам се от професионалния спорт (ако изобщо има такъв у нас), защото той изисква прекалено много енергия, време и цялостно себеотдаване. Аз ще продължавам да практикувам автомобилен спорт, но само дотолкова, че той да ме забавлява. Дори се готвя да стартирам в състезанието от типа „рали спринт“, с което трябва да започне сезон 2014.На какво те научи той?Най-вече на дисциплина, която е основно качество за успех във всяка сфера. Спортът ме научи да подреждам живота си в краткосрочен и дългосрочен план. Може и да ви звучи странно, но аз почти никога не закъснявам за срещите си. И ако не съм сигурен, че не мога да изпълня определен ангажимент, просто не го поемам. А какво ти даде?Даде ми главно много емоции. Емоции, които не могат да се вземат по никакъв друг начин. Именно липсата на емоции според мен е един от най-големите проблеми на съвременното общество. През годините се радвам и на големия брой контакти, и на отношенията с хората, които съм създал покрай спорта. Той ме научи също така на честност и на отговорност. Смяташ ли, че ралито превъзхожда другите форми на автомобилен спорт, и ако да – с какво?Не бих казал, че то е по-значимо от друг тип състезания дори и от типа драг, където се движиш само направо. При всички положения е не по-малко значимо и от състезанията на Формула 1. В крайна сметка всичко е въпрос на вкус. А спрямо моя ралито е номер едно. Какво спираше българите да печелят рали „България“ толкова години поред?Премотивацията, която съпътства пилотите – защото очакванията на зрителите към пилотите са много големи. Именно заради премотивацията няколко пъти изпускам победата в това състезание. Най-неприятният случай беше през 1999 г., когато се движех на съвсем малка разлика зад европейския шампион Бертоне, но реших да рискувам и да не се съобразя с указание на навигатора си, заради което се обърнах по таван. Как виждаш бъдещето на автомобилния спорт в световен и в национален мащаб?Честно казано – тежко, най-вече поради финансовата обременост, защото от година на година техниката става все по-скъпа, вместо да се задържи поне на едно ценово ниво. В световен мащаб управляващите органи убиха „гаражния” спорт. Сега вече не е възможно да сглобиш състезателен автомобил в гаража си. Днес няколко големи фирми разработват скъпи коли (за стотици хиляди евро), които само отделни пилоти могат да си позволят. В ралитата, особено у нас, се създава нещо като пропаст между лидерите с подобни машини и другите състезатели с коли за смешни пари. Ето защо си отидоха времената на ралитата с по 100-200 участници. Какви мерки за подобряване на безопасността по пътищата би предложил?С този въпрос засягаме един от най-тежките въпроси пред човечеството като цяло. Наскоро четох статистика, според която загиналите и осакатените по пътищата са повече от убитите във всички войни, взети заедно. У нас бих обърнал внимание преди всичко на пътната инфраструктура – например на магистралата между София и Пловдив има три места, на които се образува аквапланинг. Да, има знаци за ограничение на скоростта, но инцидентите ще бъдат предотвратени чак когато се помисли за отводняването на магистралата. Другият основен проблем е системата за обучение на водачите. 32 часа са абсолютно недостатъчни за придобиване на шофьорска книжка. Защото карането изобщо не е нещо толкова просто, а и е най-отговорното нещо, което правим в живота си – макар и да не го осъзнаваме. Държавата най-после трябва да организира качествени технически прегледи у нас – защото по пътищата ни се движат автомобили, от които буквално падат части, а гумите на много други са в плачевно състояние. С какво ще се занимаваш в бъдеще?Надявам се с интересни неща, които да ми носят силни усещания, да вдигат нивото на адреналина ми. Що се отнася до работата, аз съм и ще продължа да бъда преподавател в НСА „Васил Левски“ и инстуктор в Safety Driving Academy, която ръководя.